- Details
- Written by: Vanesa Boncheva
- Category: Образование
- Hits: 0
С тържествен ученически парад в центъра на Атина въпреки дъждовното време Гърция отбеляза днес националния си празник – Деня „Охи“ („Не“).
Ученици от училищата в гръцката столица преминаха по централните улици под съпровода на общинския духов оркестър. В шествието участваха знаменосци и представителни ученически групи, които отдадоха почит на борците за свободата на страната.
Празничните прояви започнаха с артилерийски салюти от хълма Ликавитос и издигане на гръцкото знаме на Акропола. В Атинската катедрала беше отслужена тържествена служба, водена от архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним, след което бяха поднесени венци пред Паметника на незнайния воин на площад „Синтагма“. Сред присъстващите бяха председателят на парламента Никитас Какламанис, министърът на образованието София Захараки и кметът на Атина Харис Дукас, съобщи гръцката обществена телевизия ЕРТ.
Заради честванията бяха въведени временни ограничения на движението в центъра на Атина и промени в обществения транспорт.
Междувременно в Солун се проведе традиционният военен парад в присъствието на президента на Гърция Константинос Тасулас. Той беше кулминацията на празничните прояви в града, където на 26 октомври беше отбелязан и празникът на покровителя му свети Димитър, както и годишнината от освобождението на Солун през 1912 г.
На 28 октомври Гърция отбелязва 86 години от отказа на тогавашния премиер Йоанис Метаксас да изпълни ултиматума на Италия през 1940 г., с който Рим настоява да получи достъп до стратегически обекти на гръцка територия. Отказът поставя началото на гръцко-италианската война, а датата остава в историята като Деня „Охи“ (Не).
- Details
- Written by: Vanesa Boncheva
- Category: Образование
- Hits: 0
На 15 октомври в София се проведе Международна научна конференция „Интегрирани културни маршрути по Дунав за образователен туризъм“, част от програмата на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион.
Организатор на събитието бе Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), съвместно с Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, Института за българската диаспора и културно наследство в чужбина и Националния борд по туризъм. Конференцията бе открита официално от проф. д.ик.н. Стоян Денчев (Председател на Съвета на настоятелите на УниБИТ).
Приветствия към участниците отправиха ключови институционални лидери и партньори – проф. д-р Мариела Модева (заместник-министър на Министерството на туризма), г-н Богдан Паташев (началник-отдел „Международни дейности“) и д-р Мартин Захариев (заместник-председсател на Националния борд по туризъм).
Първа дискусионна сесия „Дестинация – Дунав. Визия за развитие на туризма в Дунавския район“ разгледа перспективата за превръщането на Дунавския регион в целогодишна туристическа дестинация. Участниците разгледаха механизмите за създаване на устойчиви интегрирани туристически маршрути, съчетаващи конгресен, културен, събитиен, младежки и фестивален туризъм с акцент върху регионалната идентичност.
Бе подчертана ключовата роля на държавното управление, академичните среди и местната власт. Вяра Минчева от МРРБ представи приоритетите и възможностите, които предоставя Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Развитието на специализираното образование и кадрите бе анализирано от д-р Ивана Радонова (МОН), която се фокусира и върху обучението по туризъм. Представителите на висшето образование – акад. Христо Белоев (Русенски университет „Ангел Кънчев“) и проф. Галя Киркова (АМТИИ – Пловдив), акцентираха върху ролята на университетите като двигател за иновации, научно осигуряване и подготовка на специалисти за региона. Силен акцент бе поставен върху практическото реализиране на маршрутите на местно ниво с участието на кметовете на дунавските градски центрове (Милен Павлов Дулев – кмет на община Белене, и д-р Димитър Стефанов – кмет на община Тутракан). Градоначалниците представиха своите местни ресурси, специфичен културен календар и готови предложения за транснационални и регионални маршрути, подчертавайки необходимостта от обща инфраструктура и съвместен маркетинг.
Участниците се обединиха около конкретни модели, които насърчават междуинституционално сътрудничество и целят да интегрират културно-историческото наследство в образователния туризъм и междууниверситетската свързаност. Проф. Боряна Бужашка разгледа значението на българските общности на Балканите като естествен мост за културен обмен и образователни пътувания. Проф. Нарцис Торбов представи конкретен работещ модел за културен маршрут, базиран върху средновековния археологически обект в местността „Градище“ до прохода „Вратцата“, демонстрирайки как археологията може да се интегрира в съвременни образователни програми. Връзката между висшите училища и новосъздадената Асоциация на висшите училища по туризъм бе представена от проф. Румен Драганов. Проф. д-р Евгения Ковачева представи проект за климатичните промени и влиянието, което те указват, върху културното наследство. Гл. ас. д-р Соня Спасова систематизира ключовите аспекти и методологии за развитие на образователния туризъм като специализирана ниша с голям потенциал. Специален фокус върху европейските практики даде Памела Бартар, която представи практическа перспектива за използване на културното наследство за образователни цели чрез резултатите и концепциите на европейския проект STECCI. Проф. д-р Красимира Станева посочи ключови точки по свой бъдещ проект, който съчетава културата и туризма с цел привличане на бъдещи инвестиции .
Форумът обобщи предложението в следващия програмен период (2028–2034 г.) да се насърчи формирането на политики за сближаване на институциите и за изграждане на високотехнологични и образователни центрове за ученици и студенти – чрез които те да работят с новите технологии. Участниците в срещата категорично подкрепиха предложението на проф. д.ик.н. Стоян Денчев и г-н Милен Дулев за възстановяване на проекта АЕЦ ,,Белене“, подсигуряващ енергийната сигурност на Дунавския регион, който е свързан и с подготовката на квалифицирани кадри. Участниците подкрепиха идеята на президента Илияна Йотова – чрез използването на високи технологии и изкуствен интелект, Дунавският регион и Черно море да станат бъдещ културен мост, насърчаващ мира, културния диалог и взаимодействие.